За връзката между изкуството и психичните заболявания. Разговор с доц. Петер Цанев - художник и историк на изкуството

Доц. д-р Петер Цанев e художник и историк на изкуството. Доктор на науките по изкуствознание. Редовен доцент е по дисциплините „История и теория на художественото образование”, „Психология на изкуството” и „Арттерапия” в Националната художествена академия в София. Преподава и във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий”. Член е на Съюза на българските художници и редакционната колегия на списание „Изкуство и критика”. Автор е на книгите „Изкуство, психопатологична образност и детски рисунки”, „Психология на изкуството” и „Психологически подходи в изкуствознанието”, както и на осем учебника по изобразително изкуство и на голям брой изследвания и статии в областта на теорията на изкуството.

По повод откриването на изложбата „Многоликата човешка същност” в галерия „Анима” с картини на хора, преминали през арттерапия на психиатричните клиники УМБАЛ „Александровска” и Държавната психиатрична болница в Раднево, се обръщаме към доц. Петер Цанев за разговор по темата за връзката между изкуството и психичното здраве…

**Известно е, че някои видни творци страдат от психични заболявания. Достатъчно е да споменем Ван Гог. При някои, сякаш самото заболяване създава стила на автора. Можем ли да търсим взаимовръзка между заболяванията на психиката и гениалността на художниците?**Древните гърци са смятали, че освен лудостта, която е резултат от човешка непълноценност, останалите форми на лудост са причинени от боговете. Днес въпросът, който понякога специалистите задават, е доколко различните форми на психопатология могат да представляват същностен или случаен фактор за развитието на една или друга форма на креативност.

**Кое всъщност е първоначално – заболяването ли създава автора или обратното желанието да изпъкнеш с творчеството си залага развитието на психично заболяване?**Съществуват и двете възможности. Първата е свързана с вероятността високата креативност да иницира психопатологични отклонения, поради високата степен на напрежение, което предизвиква. Втората възможност е свързана с вероятността психопатологията да води до креативност, превръщайки необичайните идеи и нарушенията в познавателната или в емоционалната сфера във витален елемент на креативния процес.

**Дали можем да дадем примери със световно известни художници? От какви заболявания най-често страдат тези личности?**Има изследвания, базирани върху биографиите на световноизвестни творци, които показват забележителна степен на психични отклонения при голяма част от тях. Интересно е, че чисто процентно тежката психопатология се среща по-често при художниците, отколкото например при композиторите или философите, но в същото време не толкова често, колкото при писателите. За мен тази градация е интересна по-скоро от гледна точка на толерантността и възможностите, които отделните изкуства дават за включване на различните особености на изменената човешка психика в тяхното креативно пространство.

**Какво прави процесът на рисуване с човека? Какво се случва в мислите, в мозъка на човека с психично заболяване, бил или не велик художник? Днес говорим за арттерапия. Как точно лекува тя?**Рисуването е автономен процес. От особено значение е, че тази автономност не се отнася само до хората на изкуството. Според съвременната невропсихология контролът върху двигателните действия, свързани с рисуването, зависи от визуални процеси, които в голяма степен са независими от тези, които водят до познания, базирани върху нашето възприятие на света. Разликата между визуалния процес, насочен към възприятието и визуалния процес, който е насочен към рисуването, рефлектира в различния начин, по който възприетата информация е организирана във визуалния кортекс на нашия мозък. Единият начин е свързан с трансформиране на визуалната информация в перцепти, които ни позволяват да разпознаваме обектите и да натрупваме знания за тях, а другият начин трансформира паралелно визуалната информация с цел да упражнява контрол и стимулира двигателните действия, свързани със създаване на изображения чрез рисуване. Ето чисто научно доказателство за това, че изобразителната дейност, върху която се базира арттерапията, представлява наистина много специализирана и независима форма на автокомуникация.

**Какво е Вашето мнение, дали съвременният човек страда повече или по-малко от психопатологии и дали би могъл чрез рисуването да предотврати развитието им? Често, например, говорим помежду си за депресия, но много малко от нас са наясно, че депресията и тревожността, паниката, са психични заболявания?**Разликата между депресивните нагласи и депресията като синдром и заболяване вероятно е не само степенна. Според мен е важно развитието на психиатричните категории да не следва единствено вътрешната логиката на професионалното познание, а да бъде в либерален синхрон с културното, а защо не и с естетическото осъзнаване, което съпътства различните субективности, породени от всички тези конкретни клинични състояния.

**На артистичните ексцентрични натури им допада шизофренията. Къде обаче е границата между „креативния артистизъм“ и „убийствената шизофреничност“? Кога трябва да се лекува и как е най-правилно, за да не се убие личността?**Всеки творец е едно многоизмерно същество, което е потопено и съществува едновременно на няколко равнища, едно от които без съмнение е връзката на неговото изкуство с действителността. В случая с художниците любители или професионалисти, които страдат от тежко психично заболяване, част от тази връзка с действителността се осъществява посредством някой друг, например лекуващ лекар, художник-инструктор или арттерапевт. Това обстоятелство поставя свободата и характера на творческия процес, отношението към творческия продукт и неговата социална реализация, както и възможностите за разгръщане на творческите способности в определена зависимост от качествата на този посредник. Очакваме ролята на идеален посредник да бъде изпълнявана от добронамерената личност на лекаря или арттерапевта, но в нашия сложен и комплексен свят тези очаквания постепенно грябва да бъдат разширени към подкрепата на все повече добронамерени институции и организации. Ето например изложбата „Многоликата човешка същност”, показва ново ниво на отговорност и съпричастност към твореца, имащ нужда от грижи за неговото психично здраве.

Източник