Д-р Любомир Живков: Само съд праща насила в психиатрия

Женя Милчева, в. 24 часа 22.02.2010

Д-р Любомир Живков е психиатър, специалист по детска психиатрия, управител на Областния диспансер за психични заболявания - София град. Специализирал е в Холандия и Франция

**Д-р Живков, може ли човек с психични проблеми да бъде заставен принудително да се лекува?**Решително да. Терминът е задължително лечение. На него е посветен целият втори раздел на главата за психичното здраве в Закона за здравето. Ясно е описано кои хора могат да бъдат настанени на задължително лечение. За него има 2 основни изисквания. Първо, лицето да е психично болно с установено сериозно нарушение на психичните функции. Описано е какви точно: психоза, тежко личностово разстройство и изразена трайна психична увреда в резултат на психично заболяване; лица с умерена, тежка или дълбока степен на изоставане в умственото развитие или загуба на интелектуални ментални капацитети, причинени от деменция в напредналата възраст. Този кръг от заболявания е медицинският критерий, на който трябва да отговаря болният. Заедно с него обаче трябва да е налице и втори критерий, който също е ясно определен в закона. Той изисква в съда да бъде представено доказателство, че лицето може да извърши престъпление, което представлява опасност за близките му, за околните, за обществото или застрашава сериозно здравето им, а и неговото собствено.

Само съдът решава за задължителното лечение. Но преценката му е въз основа на съдебнопсихиатрична експертиза, която да му докаже наличието на горните 2 изисквания на закона - че човекът наистина боледува от психично заболяване и че наистина е опасен, а не са се намесили нечии интереси. Правата на психично болните са много добре защитени в закона. Те задължително имат адвокат и право да призоват свидетели.

**Как се стига до съд?**Имаме два пътя. Единият е при спешно състояние, когато налице са горните две условия. Законодателят е дал възможност на управителя на психодиспансера да задържи болния по собствена преценка за 24 часа. През това време съдът трябва да бъде уведомен за задържането. На болния да се изготви психиатрична експертиза с диагноза и заключение, че е опасен. Заедно с подписаните свидетелства на тези, които са довели пациента по спешност, в съда се праща искане за принудително лечение. Ако съдът няма възможност да отговори в рамкитена тези 24 часа, може временно да удължи престоя до насрочването на заседание. Ако не го направи, управителят на психиатричния диспансер няма никакво право да задържи болния след изтичането на тези 24 часа. Аз насочвам към съда всекидневно поне 2-3 иска за задължително лечение.

Законът ми дава сериозни правомощия, но и тежка отговорност - докато пациентът е при нас, аз отговарям той да не се самоубие или да не нарани някого.

**А ако спешният случай е в почивен ден?**Има дежурни съдии, но е много важно в един град да има и такива здравни служби, които да имат на разположение психиатри денонощно, за да могат те да извършат експертизата и с нея да подадат искането към съда. И ясно да е регламентирано, че това им е задължение.

**Може ли да бъде пратен на задължително лечение психично болен, който не е в спешно състяние?**Да. Болният може да е спокоен, когато е при психиатъра, но да безчинства във входа, защото в болестта си си е въобразил, че съседите го тровят. И започва да отговаря на тези въображаеми заплахи.

Съседите или близките му, които знаят, че той е психично болен, ако смятат, че съжителството с него е невъзможно, могат да подадат жалба до прокурора. Той събира доказателства. Първо иска експертиза от психиатър дали болният отговаря на условията за настаняване на задължително лечение. Изпраща полицията да направи анкета с жалбоподателите. Чак след това може да издаде постановление за временното задържане на човека и да представи пред съда искане за настаняване на задължително лечение. Прокурорът не може да прати сам никого в болница, както е било някога. Сега той е една от страните в съдебния процес. Решението е на съда. Ако той прецени, може да постанови задължително лечение, като точно определя и болницата, в която да се проведе то.

Но ако психиатрите преценят, че пациентът не е актуално опасен за себе си и за околните и съдът приеме тяхната преценка, може да постанови задължително амбулаторно лечение - т.е. вкъщи. Но му определя лечебното заведение, което ще го наблюдава.

**Кой гарантира елемента задължителност?**Съдът преценява социалната среда и особено дали близките могат да поемат този товар. Роднините и определените от съда психиатри са гарантите за провеждането на задължителното амбулаторно лечение. Ако те видят, че пациентът не се лекува, не се явява на датите за задължителни прегледи, може да задействат отново процудурата за искане на задължително лечение.

**Защо по улиците се срещат много хора, които очевидно имат психиатричен проблем?**Защото при тях не се е реализирал алгоритъмът за настаняване за задължително лечение, а той не се е реализирал, понеже е преценено, че те не отговарят на изискванията на закона да са опасни.

Може и да имат психично заболяване, но законът вече не визира само диагнози. Дори на фона на тежката диагноза шизофрения, ако човекът не е опасен за околните, той си живее сред обществото. Това, че сред нас има хора, които си говорят сами, не означава непременно, че те ни застрашават. Престъпленията, извършени от психично болни, са много по-малко от престъпленията, извършени от здрави хора. Друг е въпросът дали са опасни за самите себе си, но при тази хипотеза пак се връщаме към условията на закона за задължително лечение. Според изследвания за 80% от самоубийствата може да се приеме, че са заради психично заболяване. Тук трябва да се запитаме как да има повече грижа за психично болните, за да намалеят самоубийствата в държавата.

**Кога законът се промени така, че входът към задължителното лечение стана по-тесен?**Беше извървян дълъг път на хармонизация с европейските изисквания. Но тази хармонизация изисква и по-добра психиатрична мрежа. Оставям на политиците политическия коментар защо има несъответствие между развитието на психиатричната мрежа и законовите изисквания, което води до затруднения в обслужването на психично болните.

**Достатъчно ли са парите за психиатрично здраве?**Спорно е дали трябва здравното осигуряване да поеме задължителното лечение, или цялата психиатрична помощ. Затова има определена група заболявания, между които и психичните болести, които се финансират директно от държавата чрез делегираните бюджети. Паралелно трябва да текат 2 процеса - да се повишат парите общо за здравеопазване и за психично здраве в частност, а едновременно с това така да се промени системата, че да не е каца без дъно и парите да изтичат.

**Защо няма общ национален регистър на психично болните?**Той трябва да се подготви много сериозно. Има аргументи “за”, но и много въпроси - къде ще стоят тези данни, какво ще се събира - само имена ли, или и ЕГН, или и клинична информация. Позитивно би било психиатрите да могат да ползват данни дали пациент и преди е бил регистриран с психичен проблем. Но като мислим за общ регистър, трябва да имаме предвид проблема със стигматизирането на психично болните и това, че се случват и погрешни диагнози. Затова е нужен обществен дебат и въз основа на него да се приеме нормативен акт.

Източник