Кризата превърна самоубийствата в епидемия

Д-р Пламен Димитров е председател на Дружеството на психолозите в България. Той е доктор на психологическите науки. Роден е на 29 август 1958 г.

**Д-р Димитров, в последните седмици оставаме с впечатлението, че случаите на самоубийства зачестяват. Само в нощта срещу понеделник петима души посегнаха на живота си в София. Как ще коментирате тази “епидемия”?**За съжаление в цяла Европа и дори в целия свят в последните две години се наблюдава ръст на самоубийствата между 10 до 12-15 на сто. Особено тежко е положението в страните с остри финансови затруднения, които засягат голяма част от населението. В Гърция, например, международни изследвания показват ръст от около 15%. Това е една от най-тежко засегнатите страни. Същото се отнася и за Португалия. Само в държави като Австрия и Германия, които са много по-стабилни в икономически план, има спад, защото там е развита много по-добра система за превенция. Има мрежи от центрове за ранно предупреждение. Има и нагласа в общността да съдейства и оказва социална подкрепа на хора, които очевидно са стигнали до усещане за безнадеждност.

**Какви са показателите в България?**Не можем да говорим за точни проценти, но като цяло стоим на челните позиции в ЕС по реализирани успешни опити за самоубийства спрямо числеността на населението. Освен това възрастовата граница спада – все повече млади хора посягат на живота си.

**Как си го обяснявате? Само икономическата криза ли е причината?**Не може да се каже, че пряко трябва да виним само кризата. Но се късат връзки, хората губят надежда, че могат да установяст статуса си. Често това е свързано и с емоционални, междуличностни причини. Всеки случай е уникален и за всеки опит има конкретни фактори.

**Как би трябвало да реагира държавата на тази тревожна тенденция?**Трябва да има добре развита мрежа за психични услуги. Трябва да се реализира ранното използване на психични консултации, психотерапевтични услуги. Затова не само психиатричните, но и психоттерапевтичните консултации трябва да бъдат включени в пакета от здравни и профилактични услуги, които се покриват от Здравната каса. В България консултациите с психиатри са обхванати от здравната каса, но психотерапевтичните услуги не са. В Англия например първичната грижа, дори и без да е поставена дианоза, може да позволи на човек със здравна осигуровка да посещава 12 пъти месечно психотерапевтични сесии в продължение на половин година. И това се прави преди дори да се установи каква е диагнозата му, ако въобще има диагноза, а не става въпрос просто за екзистенциална криза със съответните фактори: икономически, семейни, чисто личностни и емоционални.

**Споменахте, че възрастовата граница на самоубийците пада. Какво трябва да направят родителите и близките на изпадналите в дълбока криза, за да предотвратят подобна развръзка?**Ние често сме много отговорни за материалното благополучие в средата, която създаваме, и пропускаме да отбележим колко важни са емоционалните връзки помежду ни – съпреживяването, близостта, човешкото присъствие в ежедневието. Те са ключови дори при проблеми, които ни изглеждат просто младежки грижи и притеснения. Затова е много важно да се укрепят семейните отношения и взаимоовръзки, да постигнат по-голяма дълбочина. Когато един млад човек не усеща, че има съпричастност, разбиране, дори когато проблемите му са лични и много дълбоко интимни, ако няма изслушване и присъствие, голяма е вероятността да се капсулира, да започне много опасен цикъл от емоционални интерпретации на всичко, което се случва, и да избере самоубийството – този автоагресивен начин да избяга от реалността, която го тревожи.

**Коя е най-опасната възраст за самоубийство при младите хора?**Точно тази възраст на изграждането на идентичността и постигането на интимност. Това са годините между 16 и може би около 25. Но възрастта е условна. Всеки конкретен случай зависи от индивидуалната ситуация, житейската ориентация на тези млади хора и от присъстието на близките – семейството и приятелите. По-важно е да има чувствителност у всеки от нас към близките хора. Именно това е социалната ориентация, която в години на криза се изтощава по-лесно. Хората се затварят, капсулират се, а това може да доведе до неправилния избор.

**Колко струва консултация при психолог?**Има колеги, които работят дори безвъзмездно, защото се опитват да намерят външно финансиране, а самите им клиенти да не заплащат нищо. Но като цяло една средна консултация в рамките на това, което НЗОК осигурява, струва около 20-25 лева. Трябва да имате предвид, че когато специалистите видят ситуацията и знаят, че проблемът е и материален, те поемат случая, дори ако няма възможност да се заплати. За съжаление сме оставени почти изцяло на пазарни принципи и това не позволява на голяма част от населението, притеснено за доходите си, да ползва услугите на психотерапевт, дори когато има нужда от тях. В нашето Дружеството обаче не сме върнали нито един човек, поели сме всички обаждания от загрижени хора и от хора, които лично искат консултация. На нито един от тях не е отказана помощ по финансови съображения.

Мина Узаничева

Източник