Липсата на ценности разболява нацията

http://psihichnozdrave.com/wp-content/uploads/2011/05/hinkov.jpg

10.10.2005, zdrave.net, Елица Тодорова

Д-р Христо Хинков е Главен експерт в Националния център по обществено здраве. През 1980 г. завършва медицина в Медицински факултет на Медицинска Академия. През 1987 завършва специализацията си по психиатрия в Медицинска Академия, а през 2002 получава магистърска степен по специалността здравен мениджмънт. След придобиването на специалност „Психиатрия” постъпва в І-ва психична клиника, сектор за борба с наркомании в Медицинска академия в София, след което е консултант психиатрия в НИСМ “Пирогов” в продължение на почти десет години. През периода 1997 – 1999 работи по проекти към научния отдел на Министерство на здравеопазването. От 1999 до 2001 година е заместник директор в Националната здравно осигурителна каса, с отговорност за Обучение и развитие на човешките ресурси.

В момента е национален координатор на проект „Укрепване на социалното сближаване чрез подобряване на психиатричната помощ в общността в Югоизточна Европа” в рамките на Пакта за стабилност.

** Д-р Хинков, какъв е психичният статус на българина – най-общо погледнато?**Най-общо психичният статус на българина е доста зле. Това означава, че хората са твърде болни и в соматичен, и в психологичен смисъл на думата, дори и в духовен.

**Вие не за първи път изразявате такова мнение. В едно интервю преди време казахте, че обществото ни боледува. Какво имате предвид?**Обществото ни боледува от загуба на ценности, това е основното. Загуба на ценностни ориентири, на обща философия за света и за живота, обяснение за света, в който живеем.

Загубата на едно традиционно обяснение, с което са живели поколения – хайде да не бъдат поколения, но поне едно поколение, което е израснало в тези 45 години, и после всичко това се е оказало невалидно, и то в много кратък период от време, в който просто всичко се срутва. Същевременно не се предлага нова алтернатива. Нямаше подготовка за падането на Берлинската стена в България. Българите не бяха подготвени за това падане и оттам дойде цялата тревожност и загуба на ориентири. За съжаление, ние не сме изграждали алтернативна ценностна система през годините на тоталитаризма, която да ни помогне след това бързо да се ориентираме, както се случи в други страни в преход от бившия соцлагер.

**Това ли е причината според Вас да има толкова много психични разстройства у нас?**Това е една от важните причини. Съвременният човек по принцип – не само у нас, но и в световен мащаб, е по-тревожен от човека в началото на 20-ти век. Но това в България се усилва многократно. Всичките модерни проблеми, които цивилизацията налага в обществото, в България се увеличават като през лупа. И причината се крие в тази липса на сериозни, устойчиви ценности, които да се предават от поколение на поколение. Това е свързано и със слабата религиозност, и със слабото възпитание в малката общност, в семейството. С фалшиви ценности, които се сменят на някакви цикли от време. Тези проблеми се отразяват на индивидуалното здраве и това се вижда и в обективно изследване, което вече започва да дава своите резултати.

**От какво психично заболяване най-често е засегнат българинът?**Най-често от тревожностни разстройства. Тревожността е много важна категория в психиатрията. Тревожност означава емоционално състояние, което се причинява тогава, когато има някаква смътна заплаха – неясна, необективизирана, неочертана, недефинирана, но осезаема. Тази тревожност е основа на много, различни разстройства. Има цяла концепция в психиатрията, която обяснява редица клинични прояви с повишена базисна тревожност.

**Има ли някаква рецепта за това, как човек да предотврати развитието на психично разстройство?**Рецепти няма, има обаче… Има нужда от една много сериозна просветителска дейност. Необходимо е да се спрегне целият интелектуален потенциал на нашата нация – дотолкова, доколкото той е останал тук, за да може да се озапти това разгулдяйство на народа, което е много тревожно. Само по себе си то е симптоматично за тежки процеси, които текат в обществото. Това чалгизиране, това неистово веселие – това се наблюдава навсякъде. Заедно с това, ръка за ръка върви точно обратната тенденция – за увеличаване на престъпленията, на жестокостта, на студенината и на алиенацията, на враждебността между хората. Т.е. от една страна имаме едно безумно веселие на абитуриентите например всяка година, което човек просто не може да си обясни – сякаш тези хора са пуснати от затвора, а не са завършили 11-ти клас. От друга страна, непрекъснато имаме съобщения за трупове и убийства. Всичко това създава напрежение и повишена тревожност. Човек вече няма сигурни устои, няма сигурност, която да му дава възможност да функционира правилно.

**В момента хармонизираме законодателството си с европейските стандарти. Близо или далече сме от Европейския съюз като нормативна уредба по отношение на психичното здраве?**Като нормативна уредба мъчително се доближаваме. Един голям пробив беше Законът за здравето и главата за психичното здраве, но то е недостатъчно. Това, което се направи, беше да се разпише основно, в рамките на този закон, който според мен е твърде тромав, недобре направен… Той има нужда от сериозно концептуално мислене за това как би могъл да бъде подреден. Но така или иначе той е факт. В тази глава за психичното здраве ние разписахме колкото можеше по-конкретно постановки, които засягат задължителното лечение, които беше абсолютно задължително да се променят според изискванията на всички правозащитни организации на Европейския съюз. Друг е въпросът как точно става това. На практика ние сега имаме един вакуум и много трудно един психично болен може да бъде лекуван против неговата психотична воля.

**Как всъщност се извършва у нас диагностицирането на психично болните и лечението впоследствие? Имат ли хората с такива проблеми достъп до специалисти?**Има специалисти-психиатри, които работят по договор с НЗОК, на частна практика, в диспансерите, в амбулаториите, в медицински центрове. В България специалистите не са малко.

**Но пациентите трябва да минат първо през общопрактикуващия лекар, нали?**Да. Общопрактикуващият лекар дава талон. Общо взето те имат желание да препращат, когато имат възможност, защото тази патология не им е много позната. Между другото, това е друг въпрос, свързан с обучението именно на общопрактикуващите лекари да откриват ранни симптоми на тревожност и въобще на психотични разстройства, за да могат или да препращат, или ако имат компетентност, а това би трябвало да се случи, както е в европейските практики, да поемат и част от тези случаи интервенциите в семейството и т. н. Там има много натрупано доверие – където го има, разбира се, към личния лекар, той може да бъде много ефективен.

**В Благоевград се осъществява пилотен проект на дневен център, в който се полагат грижи за хора с тежки психични заболявания, без да се откъсват от общността. Докъде стигнахте там?**Проектът в Благоевград стартира още преди три години и много от нещата, които бяха свързани с него, са подготвителни. През месец април той беше официално открит от представители както на нашето министерство, така и други официални лица, включително представители на гръцкото правителство, което е основен донор на този проект.

Една много важна дейност се извърши през това време там, а именно – обучение на персонала, който ще работи в дневния център, и финансиране на част от работещите по тези нови психо-рехабилитационни програми от страна на социалното министерство, от Агенцията за социално подпомагане. Обръщам внимание върху този факт, защото той е един много добър пример за интерсекторно сътрудничество. В момента в дневния център работят 8 човека, които са финансирани по линия на Агенцията за социално подпомагане. Това, което става там, е всъщност разработване на един екипен модел – екип от социални работници, психиатрични сестри, лекари-консултанти и психолози, които всички имат отношение към конкретния случай. Предстои обучение, много обучение, тъй като това, което правим там, е само пилотен модел. За да се възприеме този модел в цялата страна, трябва да се настройват хората, които работят в момента в системата – както социалната, така и на здравеопазването. Те трябва да се научат да мислят по нов начин. Много работа предстои. Пактът за стабилност има още две години работа, които ще бъдат свързани именно с обучение – това е третият компонент, той още не е стартирал. Предстои догодина вероятно да стартира, отново с донорно споразумение между България и основния донор – Гърция. С това смятам, че ще създадем наистина основа за реална промяна в тази област.

**И накрая, полу на шега, полу на истина, какъв е психичният статус на българските политици според Вас?**Българските политици… Това са едни амбициозни, недооценъчни хора, които не си дават сметка в какво всъщност нагазват, защото чувството им за лична отговорност е доста занижено, а желанието за лично обогатяване е доста завишено. И в този интервал те осцилират на политическата сцена. Има и изключения, слава богу, но като че ли все повече се налага едно разбиране сред българите, че всеки може да се занимава с политика, което е доста погрешно.