Разбирането за преноса в груповата анализа

Светлана Благоева, групов аналитик Димитър Германов, групов аналитик

Понятието „пренос” е използвано за пръв път от Зигмунд Фройд и Йозеф Бройер в книгата им „Изследвания върху хистерията”, публикувана през 1895. По-късно Фройд решава, че преносът е един от трите основни механизма, с които работи психоанализата.

През 2005 Пол Денис дефинира преноса по следния начин: „Терминът пренос означава изместване върху друг човек – обикновено психоаналитика – на чувства, желания и начини на свързване, които по-рано са били организирани или преживени в отношения с много важни за субекта хора от миналото му”.

Преносът е важен в психоанализата, защото работата с него е основният й инструмент. Той представлява интерес и за груповата терапия, където играе подобна роля. Но е описван и разбиран по малко различен начин. Например, в книгата си „Изкуството и техниката на аналитичната групова терапия” Гротйян посочва, че преноса в групи е различен от преноса в двойката на аналитика и пациента. Той посочва, че в групите съществуват три тенденции в развитието на преноса:

• Пренос към централната фигура (водещия на групата), организиран като преноса към аналитика в рамките на индивидуалната работа;
• Пренос към другите участници в групата, повторение на отношения в семейството на участниците;
• Пренос към групата като цяло, който повтаря отношенията с майката от първите месеци и години на живота на участниците

Гротйян илюстрира тези идеи с примери. Първият е свързан с преноса към водещия на групата. В една от групите му взима участие млада жена, най-голямото от седем деца. В детството си тя е изместила майка си в грижите за по-малките й братя и сестри. Жената е била доволна от привилегированата си позиция, особено от специалните отношения с баща й – знаела е, че е негова любимка, и това усещане, че е избрана, се запазва. Тя развива подобна нагласа към водещия на групата и не изпитва вина за това. От друга страна, жената показва искрена майчина загриженост за своите „братя и сестри” в групата. Гротйян отбелязва, че поведението й е помогнало много за развитието на сплотеността на групата – необходимо условие за успешната терапевтична работа. Проблемите на тази жена са основно в сферата на отношенията й с мъжа й, който не оценява нагласите й на привързаност и отговорност.

Гротйян коментира, че разбирането, как е склонна да пренася топлите чувства, които е изпитвала към баща си, към хора в настоящето, й е помогнал да промени ситуацията си към по-добро.

Той дава друг пример за пренос към другите участници в групата. Аналитикът описва как млада жена е изпаднала в шок, след което е била обхваната от гняв и завист, когато в „нейната” група е бил въведен нов участник – друга, по-млада жена. Било й е много трудно да изрази чувствата си на раздразнение и враждебност. Завистта си към външността и поведение на новия член. Тя част ли е от нашата група изобщо? Гротйян помага на разстроената участничка да види връзката между настоящето и отношенията й с по-малката й сестра. Тя е била възприемана като „момчето в семейството” и е успяла в живота, като се е държала агресивно и „мъжки”.

Авторът отбелязва, че разстроената участничка е била на терапия при различни аналитици и е анализирала отношенията със сестра си, но едва появата на нов участник в групата, провокирала изтласканите до този момент чувства и конфликти, отваря пътя за ефективното им преработване.

Участниците могат да пренасят към групата нагласи, които са породени в техните семейства. Ролите се променят – всеки може да се окаже днес баща, утре – по-малки брат, вдругиден да стане майката и за даден участник, и т.н. Всички роли се променят според несъзнаваните потребности на участниците. Това е важна част от терапевтичния процес – случващото се в групата прилича на случващото се в семейството, но не го повтаря напълно. То позволява важни промени, които са свързани с ново преживяване на отношенията. Така „новото издание” на старата семейна пиеса позволява човек да се промени. *Невзрачна жена на средна възраст се включва в група с история от няколко години. Само три срещи по-късно новата участничка се чувства нещастна и неудовлетворена – тя не се чувства приета, иска да напусне групата, оплаква се горчиво: „Групата е точно като семейството ми. Хари се държи като баща ми – безразлично и строго. Луиз е повърхностна и тъповата като майка ми. Всички обръщат внимание на Жозефин, която, също като сестра ми, постоянно ни занимава с историите си. Борис е мълчаливия ми брат. А ти, скъпи водещ, си никой. Повече не мога да го понасям. Никой не ме забелязва. Със същия успех може просто да не съм тук. Кой има нужда от такава терапия?”*Само за три сесии тази жена успява да пресъздаде в групата семейството, от което идва, и това, към което принадлежи в момента. За да не отпадне от групата, водещият и останалите участници трябва да й покажат, как е манипулирала хората, за да удовлетвори потребностите си. В конкретния случай Гротйян й е показал, че проверява групата с провокативното си поведение и чака да види дали ще бъде приета – нещо, което иска. За късмет, тя приема тази интерпретация като покана да се присъедини към останалите и като първи знак за разбиране. Това е обратно на обичайния й модел на поведение – да не се опитва да стигне до никого, а да се затваря в някой ъгъл. Този момент става повратна точка в терапията на тази жена.

Съвсем друго е отношението към групата като към символ на майката. *Примерът отново е за млада жена, омъжена за втори път, се присъединява към работеща вече група. Тъй като тя е доста депресивна, Гротйян внимателно я представя на останалите участници и посочва, че скоро преди това е направила опит за самоубийство. Жената не е била в състояние да изпълнява очакванията и изискванията на новия си съпруг и се е почувствала изтощена от местенето в друг град, където децата е трябвало да започнат в нови училища. Всичко това й е дошло твърде много. Участник в групата, самият той психотерапевт, надига недоволен глас: дали е добре да се приема толкова депресивна, толкова болна жена в групата? Въпреки депресията си жената успява да се защити: участникът може да е сигурен, че няма да направи нов опит за самоубийство, докато е член на тази група. Няколко други участници застават на нейна страна. Участничката спазва обещанието си и дори, сякаш, не се затруднила да го направи.*Според Гротйян, участничката е намерила в групата добра и силна, макар и неотстъпчива, майка. Той смята, че групите са добри за депресирани хора – групите могат да ги обичат по приемлив за тях начин.

Зигфрид Фукс, създателят на подхода на груповата анализа, замества понятието „пренос” с понятието „групова матрица”, за да опише ставащото в групите.

Използвана литератураPaul Denis: “Transference”:  вAlain De Mijolla, editor: “International Dictionary of Psychoanalysis”; Macmillan Reference USA, Thomson Gale, 2005. Martin Grotjahn: “The Art and Techniques of Analytic Group Therapy”; Jason Aronson, 1993