Най-нормалната жена

В продължение на 3 години търсих жена, която да ми помага в домакинството със заетост веднъж седмично. За тези години в дома ми работиха 7 различни жени. Всички с различни претенции. Една от тях беше все недоволна от заплащането и настояваше, че за 4-те часа работа трябва да й плащам на час толкова, колкото взима един мениджър на средно ниво, и освен това, ако остане работа след  четвъртия час, отказваше да я довършва. Друга от тях имаше претенции да чисти само със специални препарати. Трета ми изпразваше хладилника и на въпроса „Защо взе всичката храна?“ отговаряше нещо от рода на „Ами мислих, че ще пътувате и да не се развали…“. Четвърта се сърдеше, ако ми се наложеше да пътувам със семейството си и да отменя ангажимента й… Мога да напиша книга за наглостта и непознаването на граници на жените, които са работили в дома ми, но няма да ви занимавам повече с тях, защото вие не заслужавате да ви загубя времето с това.

Искам да ви разкажа, обаче, за единствената жена, от която бях доволна. Когато я наех, тя беше напълно непозната за мен и аз не знаех нищо за нея - бяха ми я препоръчали от един интернет-форум. Тази жена, освен, че се справяше с работата перфектно, съумя да запази граници без да се натрапва с каквито и да било претенции. Всички останали жени, които са работили в дома ми до месец започваха да разказват за житието си и да ме приемат като техен приятел, което пречеше на работата им и респективно дразнеше мен. Но не и тя - тя успя да ми покаже какви трябва да са взаимоотношенията работодател-работник. Ето защо започнах да я препоръчвам горещо на познати и седмичната й заетост се увеличи. И двете момичета, при които започна да работи по моя препоръка бяха също много доволни от нея.

Един ден тя ми се обади и каза, че не е в състояние да чисти, защото баща й е починал и че ми е донесла орхидея за Коледа (тя знаеше, че ги харесвам). Няколко дни по-късно с мен се свърза баща й, който ми обясни, че тя има сериозна психична болест – шизофрения. Каза, че болестта й през последните дни се е влошила и се е наложило да бъде приета в здравно заведение. Чак тогава, след година и три месеца аз разбрах, че тази жена е болна. Разбрах това не от поведението й, а от отговорните й родители. Направих опит да се свържа с клиниката, в която беше приета за лечение, но от там ми отказаха информация. Повече не я видях.

Тя работи в дома ми в продължение на една година и три месеца. През цялото това време аз и съпругът ми не разбрахме, че ключовете и паролите за къщата са в ръцете на една „психично болна“ жена. С коректното си поведение тя никога не ни даде повод да се усъмним в нейната почтеност и благонадеждност. За цялото това време „болната“ жена се държа с мен по-здраво от всички останали жени, с които съм работила. Винаги беше точна и се отнасяше с любов и уважение към семейството ми и работата си. За всички големи празници ни изненадваше с малко подаръче, подготвено специално за нас. Никога не се разсърди когато отменях ангажимент, не изрази недоволство и не прекрачи границите помежду ни. За което й бях искрено благодарна!

Разказвам тази историята с надежда повече хора да се замислят над това как психично болните могат да са много по-здрави от „здравите“. От „здравите“ аз получих и продължавам да получавам само разочарования и огорчения, а от „болната“ имам прекрасна орхидея, много уроци за междуличностните отношения и хубави спомени. Искам пак такава „болна“ жена в дома си! Точно като нея.

автор: Марина Бижева