Често се питам правилно ли постъпих като позволих тази промяна да се случи

Въпрос:

Проблем: Здравейте. От няколко месеца се преместихме с дъщеря ми в нов голям град, имам мъж до себе си и работа. Реших да се преместим заради работата, мъжа и детето да учи в по добро училище.От известно време чувствам, че не съм щастлива, постоянно чувствам тревожност - тревога ще се справя ли в работата, по скоро мисля че не :(, сама си слагам етикет че няма да успея, тревога за детето ми-как ще се справи в нов град в ново училище, често чувствам несигурност с партньора ми, чувствам се уморена , отпусната и поради тези неща често се караме. Често се питам правилно ли постъпих като позволих тази промяна да се случи, не знам…сутрин с отварянето на очите си , започва да ми става стресово, сърцето започва да ми бие учестено…започвам да се питам дали ще се справя,,,в работата също е стрес, интриги и е всеки срещу всеки…тези неща ме изтощават психически. Мисля си че имам нужда от психолог, надявам се ако отида да ми дадат отговори, на неща които чувствам…не знам.Чувствам се изгубена , сама, много страшно чувство… Чувството за вина също ме убива- Въпроса правилно ли постъпих, Правилно ли постъпвам?

Предприети действия: Поради това че работя много нямам време да отида на психолог, а искам. Купих си успокоителни-мента глог валериан…никаква промяна. Налага се да ходя на работа, защото няма как, а тя ме изтощава…не ми се ходи, но нямам избор досега…

Семейство: Родителте ми ме възпитаха в среда, да бъда добра,да уважавам хората, да се съобразявам с хорското мнение/ може би поради това все търся хорското одобрение/. Преживях труден развод, много труден и живях в среда с невежи хора, прости , които се познават всички. Развода беше труден и поради факта че съм мюсюлманка, и това беше тема табу, много тежко беше. Преживях всякакви емоциии и това че всички бяха срещу мен, никой не ме подкрепи, включително и родителите ми. Казаха ми че каквото съм избрала това ще е до живот-не се примирих и се разведох и бях в устата на всички, чувствах се като жената с Алената буква, като парче месо…-всички говоеха и ме сочеха с пръст, че съм се осмелила да се разведа и да не слушам мъжа си.Родителите ми са обикновени хора и се влияят от хорското мнение-то е по важно от това аз как се чувствам. В момента живея в голям град -живея с християнин-другата част от проблема, никой не го приема, не бил от “наште” не бил човека за мен… Бившият ми мъж също насажда негативни мисли на детето ми…

Приятели: Приятелите които ме обкръжават ме подкрепят, но всички са далеч-в сруги градове…и да имам проблем единствено по телефона мога да споделя, няма как да ги видя и да ме утешат по някъкъв начин и пак се чувствам сама… С майка ми не мога много да споделя, тя не ме тразбира, само ме обвинява Баша ми е много болен -това ми тежи също много, защото упрекват мен, че заради мен се разболял, след като съм се развела…

Решаващи моменти: Трудния и ужасен развод, бича на всички хора , това че всички обвиняваха мен, защото съм жена и нямам право да се опълчвам срещу живота и семейството си. Бащата на детето ми се държа отвратително с мен, бях жертва на физически и психически тормоз, бях малтретирана ужасно, включително и чрез детето ми, за 2 години то беше отделено от мен и ходех да го виждам тайно. Последва грозен развод, проблеми, полиция, телевизия, грозни сцени, заплахи …всичко грозно и гадно… Взех си детето след 2 години проблеми…последваха заплахи отново , следене…детето беше отдалечено от мен…наново трябваше да и обяснявам и възпитавам/ беше само на 5/ В този период бях твърда като скала…не можех да изпитам емоция…не можех да заплача…нищо не ме трогваше, нищо… Сега е другата крайност…плача за всичко…много съм сантиментална…

Работа: Досега съм работила каквото мога, била съм продавач консултант, масажист, сервитьор, офис сътрудник…работила съм за да може да се издържаме и все съм гледала да е дневна смяна за да мога да си гледам детето. В момента работя като продавач консултант . Нова съм. .

Очаквания: Искам / ако е възможно / да получа отговори-защо се чувствам така… Имам прекрасно дете, мъжа до мен също е добър/ е имаме си проблемите/караме се/ не знам понякога си мисля, че много време съм била сама и ми е трудно да приема чуждо менние, той си е властен като цяло.

Мисля си, че имам всичко дете, мъж, работа, но някак си не се чувствам удовлетворена-нещастна съм…тревожна, намусена съм, сериозна,…а преди не бях такава…

Имам нужда от отговори…знам ч еима хора в много лошо положение,…бедни , болни и т.н., но въпреки това пак се оплаквам…

Отговор:

Много рани има в душата ви, които животът и хората, включително най-близките, са ви нанесли, част от които са отворени още и кървят… Сега, след като сте се спасила от капана на садистичните норми на една консервативна, патриархална култура, вие сте в процес на възстановяване. Той започва с отреагиране на болката, страха, несигурността, които в периода на екстремна мобилизация не сте можели да си позволите да изпитвате – било е въпрос на живот и смърт. Сега, обаче, когато най-лошото вече е зад гърба ви, вече можете да си позволите да бъдете слаба, да се отпуснете и да страдате – да изстрадате всичко онова, което има за изстрадване. Защото така е нормално да бъде – без това няма как да продължите в своя процес на възстановяване от емоционалната травма. Емоционалната болка е като температурата при възпалителен процес – тя е симптом на възпалителен процес, насочен към неутрализиране на вредния агент, проникнал в нашия организъм; тя е индикатор за интензивен вътрешен процес на борба, тя е предвестник на оздравяване. Но ние знаем, че ако възпалителният процес е прекомерно силен, температурата, която се развива от него може да ни увреди и дори убие. Затова я управляваме, като взимаме мерки – влажни обтривания, противотемпературни и противовъзпалителни средства. По същия начин, емоционалната криза след продължителна и интензивна психотравмена ситуация трябва да бъде управлявана, за да излезем от нея напълно здрави, без остатъчни увреждания. И точно тук е ролята на психолозите и психотерапевтите. Ето защо, вие, може би на интуитивно ниво сте усетила необходимостта от среща с психолог.

Успех!

---

Вие сте консултирани от д-р Владимир СОТИРОВ