Ще говоря за моя син...
Беше отлично момче. Веднъж класната му от 22-ро училище в София ми каза, че Орлин е добър математик и ще се затрие, ако остане там. Аз го преместих в престижното тогава училище, “Г. С. Раковски”. Тук се учи добре, но не можа да се адаптира в новата среда. Започнаха стресовете. Не можа да вземе матурата, защото учителката по литература му бе писала двойка.
Като войник се яви по литература в една пловдивска гимназия. След изпита директорът възкликна, че той е отличник по литература. Беше се скарал с учителката и за нейно удовлетворение му бе писала двойката.
След войниклъка постъпи като студент в политехниката във Варна. Не можа да изкара годината – стрес.
Преместих го в Радиотехника в София. Последва… същото. Яви се на конкурсен изпит в Минногеоложкия факултет и бе приет за студент. И тук не можа да изкара годината. Стана дюлгерин във факултета. Явно го тормозеха мъки, а моите бяха и по-големи.
А имаше и поетически наклонности…
Предлагам части от негови стихове…
Морето е тихо, тихо Звезди гаснат една подир друга А луната мечтае Мечтае да слезе Да целуне морето
…
Пожари, щикове блестят И хитлерови разбойници вървят По гробове от прясна пръст Под знамето с пречупен кръст
… До днес на криволене ненаучен Като стрела, изстреляна от лък Все някога и мене ще заключи Битът в своя омагьосан кръг
… Кафяви очички с дълги реснички Малко носленци и късо краченци Дълга поличка и къса косичка Сладко гласенце и малко коленце Това загубих и къде е причината В мене? Не-е-е. В тебе също не Тогава къде?…
И така, моят син беше пълен с противоречия. Успешно се пребори за матурата, но не можа да завърши висше образование. Нещо го мъчеше и объркваше. И, стана ясно след тестуването на проф. Шаранков, че Орлин има Блойлер.
За щастие, овреме се осъзна, че трябва да се лекува и, в това отношение, е безупречен.
Сега е спокоен, инициативен и трудолюбив.
СЪДБА!
