Светослав

Кристален свят

Кристален свят тихо ме повика. Реалност странна силно ме привлече. Търсейки истината намерих странна кристална сянка на тъгата. Дали любов ми липсваше, дали студ и скреж срещнах в живота. И странната реалност на кристален свят в потайни лабиринти ме завлече. Все търсех щастие и надежда за красивото в живота. Все търсех копринена любов със чаша вино. Все търсех себе си и там където има по-малко скръб мечтаех да живея. Уви,живота все кристалната реалност ми предлагаше и тя се чупеше, за да се покаже слънце огряло бели рози. Събирах розите със гузната ирония за награда. Поставях ги във ваза и почвах отначало да живея. И молех се светът около мен да е по-щастлив и по далеч от кристални сенки.

Вери …

В моята душа вяра се яви една. Вяра скромна, нежна, топла, но крехка и болна. Кашля болно тя и ми нашепва със тъга за някаква самота. Имало такава самота в моята душа. Тъжно питам аз вярата една, а защо донесе ми и тя свойта самота. Да си правят компания ли двете самоти, а ние нежно да се гледаме в очите, в простота на топли чувства и надежди добри за идните по-хубави дни. Нямало надежда засега казва ми вярата една за нещо по-хубаво от самота. Кашля сега вярата една обгърната във светлина на свойта самота, но извън моята душа.