Много съм избухлива и това ми пречи в комуникацията с хората...

Въпрос:

Не знам от къде да започна с моя проблем. Много съм избухлива и това ми пречи в комуникацията с хората. Ставам непоносима на моменти и това и мен дразни. Във връзката си също постъпвам така. Може би започвам да приличам на баща ми – той е алкохолик и непрекъснато крещи и недоволства, аз ставам същия индивид и това ме побърква тотално. Всячески съм се опитвала да не съм като него, но явно това се случва. Лошото е, че в моменти на безсилие изпитвам нужда да нараня с думи или чупя нещо. Случвало се е да посягам на моя приятел. Добре, че той е кротък и ме търпи и не ми отвръща със същото. В този момент съм същата, като баща си. Страх ме е, да не го изгубя – може да изгуби търпение и да ме остави. Полудявам от ревност само като си го представя това ме подлудява. Искам да живея с него, но не издържам на затворен начин на живот – аз обичам хората, излизанията, веселбите и той също, но непрекъснато ми прави забележки, че малко се задържам в къщи, че не мога ли да оставам сама, иска да ме превърне в домакиня, каквато е майка му и майка ми – човек без реална реализация. А аз съм контактна личност – преуспявам в професията си и се издигам и не мога да се затварям вкъщи – това ме подтиска. Той е кротък, а аз съм буйна и това ни дели. Аз искам постижения, развлечения – сега сме млади и несемейни, нямаме деца, сега е момента да сме безгрижни, като не сме на работа, но той все намира причин да ме възспре, не с лошо, но с мрънканията ме манипулира. Започва да мрънка, изкарва се жертва и на мен ми става мъчно и се съобразявам, а в мен се събира неизразходвана енергия – това ме подтиска и ми разваля настроението. Как да постъпя, че да не се получава така. Като дете бях доста чувствителна и кротка – не смеех да казвам НЕ, но нещата се промениха – сега го мога и се чувствам по-добре и той се дразни, че съм толкова категорична в решенията си и ми казва, че не съм била човек – нямала съм чувства. Пробужда в мен чувство на вина и за момент ми става кофти, но аз имам малко по-твърд характер и това ми минава. Като се караме за глупости на мен бързо ми минава и съм склонна да забравя, но той само мърмори, като някоя жена и само се оплаква. Дразня се на това мрънкане и оплакване. Имам чувството, че аз съм мъжа. Не знам дали е станало ясно за вас наличието на някакъв комплекс или психично отклонение, но се надявам да ми пишете. Благодаря за вниманието.

Отговор:

Здравейте,

Писмото Ви като цяло ме кара да мисля, че се усещате в затворен кръг, от който не можете да излезете и това Ви кара да страдате. Сякаш факът, че баща Ви е фигура, която Вие не харесвате и се опитвате рязко да се отграничите от нея, Ви прави тревожна, когато зaбелижите у Вас качества, които Ви напомнят на него.

И това вероятно Ви вкарва във вътрешен конфликт – от една страна искате да сте различна от баща си, от друга страна се чувствате толкова крехка и безпомощна на моменти, че Ви е трудно да не избухнете.

Отхвърляте баща си, за това че той е агресивен, крещи и недоволства. И когато Вие се държите като него, очаквате, че ще бъдете отхврълена така, както Вие отхвърляте баща си.

Сякаш това Ви кара вечно да сте под напрежение - не може да спрете да избухвате и съответно непрекъснато се страхувате, че ще бъдете отхвърлена или изоставена.

Сигурно Ви е много трудно.

Същевременно е сложно човек сам да се спре да избухва, при положение, че вероятно сте израстнала в семейство, в което този модел на поведение е бил вероятно често явление.

Мисля си, че много се стараете, но вероятно Ви е невъзможно да спрете да сте “непоносима”, както пишете в писмото, а същевременно изпитвате силни угризения за това и се измъчвате.

Ако Вие смятате, че избухванията Ви пречат да имате хармонични отношения с хората, бихте могла да опитате да не се борите сама, както до сега. Контролът Ви над тях не зависи особено от твърдия Ви характер, макар че благодарение на него, Вие просперирате в работата.

Вътрешните импулси на хората трудно се овладяват от волеви усилия, те са резултат от сложни вътрепсихични процеси, които човек сам е трудно да контролира.

Затова в справянето с този проблем биха могли да Ви партнират консултанти, с които да проследите какви са причините за това поведение, както и да изследвате усещанията Ви за безсилие вътре във Вас и начините, по които бихте могли да се “грижите” за тях, така че да не Ви е необходимо да избухвате, когато се усещате уязвима и беззащитна.

Разбира се, този начин за справяне с трудностите Ви, които описвате в писмото, е просто една алтернатива, която бихте могла да опитате лично за Вас.

По отношение на трудностите, които описвате във връзката с настоящия Ви парньор, изглежда, че и двамата имате затруднение да определите и приемете различията по между Ви, така че всеки да прави неща, които му носят удоволствие по отделно и едновременно с това да се чувствате добре във времето, в което сте заедно.

Една артернатива за Вас като двойка, която бихте могли и двамата да опитате, е да посетите заедно фамилен консултант, с които да работите по настоящите Ви отношения, така че всеки един от Вас да може да изгради умения, с които да се чувства пълноценен както сам за себе си, така и вътре в системата на двойката.