От доста време имам страхова невроза...

Въпрос:

Здравейте! На 26 години съм, мъжки пол. От доста време вече ме мъчи един проблем с психическото ми здраве. Въпреки че за околните изглежда безобиден, но той честно казано ме вади от активния живот и аз се притеснявам много. Развих страхова невроза (по точно агорафобия). Като излизам навън или като пътувам ме обзема необоснована паника и ми прилошава. Ходя от вече 2 години при психиатър, той ми назначи лечение с антидепресанти (анафранил, амитриптилин и др.), които и сега редовно вземам по предписаната схема. За съжаление не мога да кажа, че съм се преборил напълно с проблема. Лекарствата потискат болестта, но не я премахват напълно. Все още имам смущения от този характер, които идват на “приливи и отливи”. Този проблем при мене се появи след смъртта на майка ми, преди седем години и както споменах, е на периоди - от пълно отсъствие, до състояние, при което въобще не ми се излиза навън. Какво ще ме посъветвате да правя? От медикаментозното лечение няма кой знае каква полза, в това сам се убедих вече. Има ли други, по-ефективни начини за лечение и кои са те? Къде да потърся помощ? Благодря Ви, предварително!

Отговор:

Здравейте,

По принцип страховата невроза е състояние, което започва в резултат на силен стрес. Един от най-силните стресори в живота ни е загубата на близък човек. Вие сте загубили майка си и то в период, в който сте приключвали един етап от живота си (завършване на средното образование и напускане на света на юношеството) и сте започвали друг (навлизането в света на възрастните, избор на професия или продължаване на образованието и т.н).

В тези периоди, които сами по себе си са достатъчно сериозни източници на стрес, обикновено имаме нужда от близки, които да ни подкрепят в прехода.

Така че на 19 годишна възраст Вие сте преживели сериозна двойна криза, която е дала като последица страховата невроза.

Чудя се дали е било възможно да говорите с някой (близък или професионалист) за това, как сте се чувствали тогава; дали сте имали възможност да скърбите; какво е било мястото на майка Ви в живота Ви; какво означава за Вас загубата й; и т.н.

В нашата култура обикновено се смята, че мъжете трябва да са “силни” и не им е позволено да изпитват или да проявяват чувства като скръб, тъга, мъка.

Думите, които чуваме са: “Стегни се!”, “Трябва да се справиш!” и т.н.

Невъзможността да изразим чувствата си открито води до реагиране на телесно ниво (във Вашия случай с панически атаки).

Горещо Ви насърчавам да потърсите психотерапевт, с който да пропътувате през голямата тема за разделите, които съпътстват живота ни, и скръбта, свързана с тях.

Успешно пътуване!

---

Вие сте консултирани от: Владмир Сотиров