Синът ми отдавна има проблем с наркотиците...

Въпрос:

Проблем: Проблемът ми е със сина ми, който е на 31 год., и от 7-8 год. пие оланзапин - първо зипрекс, сега лазапикс - по 10 мг. вечер. Отдавна има проблем с наркотици - марихуана, а след това и хероин, амфетамини и кой знае още какво. Първите симптоми преди да му изпишат лекарството бяха негативни мисли, свързани с параноични страхове, че нещо лошо ще му направят конкретни хора и по необясним начин ще му навредят, че ще пострада, но по нереален начин. Чувстваше се подтиснат и се самоизолира, нищо не го интересуваше. Обясненията ми, че не съществува заплаха приемаше много трудно и реших да го заведа на психиатър. При доктора си призна, че ползва наркотици, изписаха му зипрекс и след известно време тези страхове постепенно изчезнаха. Но продължи да ползва наркотици и преди около 4 год. се записа на метадонова програма. С метадона също имаше проблеми - все не му стигаше и беше абстинентен, инжектираше го, вместо да го пие, пушеше марихуана, допускам и амфетамини, предполагам по-рядко. Често имахме разправии за тези неща, той се изнервяше от постоянното ми следене и отричаше, че ползва наркотици и инжектира метадона, дори когато го хващах със спринцовка и набодена вена. През това време имаше пристъпи на параноя и същите срахове - един - два пъти, но увеличавахме дозата на лазапикс-а и минаваха сравнително бързо. През януари, 2014г. реши да влезе в психодиспансер за лечение на зависимости, за да откаже метадона. Там му заменили лазапикса с центрокуин, диазепам, и още нещо, което не си спомням. През първите седмици изглеждаше мотивиран - с правилни разсъждения и намерения. Но после нещо се обърка, започна да се държи агресивно когато му се обаждах, да заплашва, че няма да се прибере в къщи, или ще ме изгони мен…и подобни. Иначе спря метадона и след месец го изписаха. Прибра се и започна да пие и да се държи изклчително агресивно - една нощ повика полиция за да ме арестуват, защото се скарахме за силната музика, и странното му поведение и заплахи , дошлите полицаи го предупредиха, той обеща да не вдига шум и си отидоха. Започнахме пак с лазапикс. След известно време започна да усеща същите страхове и негативни мисли за заплаха, стана почти неадекватен и си призна, че употребява амфетамини и марихуана наред с диазепам и атаракс, който аз му давах за успокояване. Не съм специалист, но имам чувство, че изпада в абстиненции от амфетамини. Увеличихме пак дозата на лазапикс - на 2 по 10 мг. Страховете се поуспокоиха - не знам дали по тази причина, но се появи нов етап на агресия насочена и към самия него и към мен. Демонстрира рязане на вените, защото всичко било гадно и не му пукало за нищо и животът не струвал. Успях някак да го удържа, но после го намерих с порязани пръсти на ръцете. Каза, че било случайно и няма да го прави повече, но продължи. Преди 3 дни ми поиска пари за да плати на дилъра си за взети предварително амфетамини, щото щял да го пребие. Дадох му последните пари, с които разполагам, с уговорката да не ми иска, защото нямам. След като ходи да плаща и се прибра поиска пари. Обясних, че нямам и че се разбрахме за това предварително. Не прие обясненията и започна да чупи мебели, да изхвърля дрехите си през терасата, да заплашва, че ще се самоубие. После реши, че ще се махне от къщи, събра багаж и замина, но се върна същата нощ. На другия ден се опитах да говоря с него нормално, изпадна в истерия, пак започна трошене и блъскане и заплахи. Извиках полиция. Доброволно тръгна. Завели го в спешна помощ, ударили му диазепам и го пуснали, след което се прибра късно и започна да иска пари за бира и отново да заплашва и псува, дори взе два ножа да ги точи, защото имал врагове. В момента спи и в къщи цари апокалипсис.

Предприети действия: Предприела всякакви мерки, за които съм се сетила. Явно няма резултат. Поддържам връзка с психиатъра, който го наблюдава. За рязането на ръцете и агресията се обадих и той ходи за рецепта при доктора. Казал, че неволно се порязъл. Съветът на психиатъра е да се обадя на 112 в случай на агресия, което и направих. Не е диагностициран, освен като наркозависим, когато лежа в болницата. Не знам тези симптоми дали са на психично заболяване, или на психични промени, в следствие на приеманите наркотици. Четох по темата, научих, че има и амфетаминова психоза, но по какво се различава не ми стана твърде ясно. Допускам, че продължителната употреба на наркотични вещества е разбила психиката и нервната система. Самият той се смята за опустошен и изпитва безнадеждност. Опитвам се да му помогна, но явно вече към мен е развил недоверие и ненавист, в следствие на дългогодишните ми опити да го откажа от наркотиците. Смята го за нарушаване на личното му пространство и грубо вмешателство в личния живот. Явно не съм намерила правилния подход…и много съжалявам.

Семейство: Не знам дали има значение - моите родители бяха нормални и добри хора. Неговото семейство съм аз, баба му, моята майка, която е възрастна и болна, дядо му - моят баща, който почина и беше много свестен човек. С баща му сме разделени много ондавна - имаше сериозни дългогодишни пролеми с алкохол преди да почине . Синът ми не е поддържал отношения с него, защото той не беше надежден и отговорен човек, дори и издръжка не е давал за него. Това обаче не пречи понякога да ме упреква, че не е имал нормално семейство. Като малък синът ми беше палаво, енергично дете - много общително. После започнаха проблеми с училището, беше в казарма, после го съдиха за продажба на марихуана, имаше условна присъда.

Приятели: Приятелите му са наркозависими. Има и такива, които са се измъкнали или правят опити, но точно с тях той не иска да общува, или те го отбягват. Но всички те носят по-малки, или по-големи белези. Мисля, че той самият трябва да има вътрешно убеждение за да промени живота си, а става все по-объркан и неадекватен.

Решаващи моменти: Не знам от негово име дали може да говоря, но впечатлението ми за събитие от решаващо значение за сина ми е когато го хванаха с марихуаната, която била много добро качество и щял да я продаде за доста пари. Много често съжалява за това и се ядосва, че не е успял. Впечатлението ми е, че това да продава трева му доставя удовлетворение, както нищо друго,…за съжаление. Решаващ факт може би е и че не е имал нормален баща, защото дядо му все-пак си е дядо. Мисля, че му е липсвал мъжки пример.

Работа: Всички тези събития, свързани с наркотици и психични проблеми му пречат да проявява постоянство за работа. Работил е на разни места по малко, без трудови договори и се отказва, а и заплащането е немотивиращо. Почти няма трудов стаж.

Очаквания: След всичко написано, …и ненаписано не смея да кажа какво очаквам. Поне поглед отвън от специалист…или насоки от къде да търся помощ…Не отричам, че и у мен има грешки довели до тук,…чудя се къде сгреших и дали не е късно …Отчаяна съм.

Отговор:

Надежда има. Нарича се “терапевтична общност”. За да се стигне дотам, обаче, може би ще трябва да се премине през един критичен етап, включващ принудително лечение. Няколко пъти вече в тази рубрика на сайта е ставало въпрос за начина, по който може да се осигури лечение на хора с психоза, поради която те не са в състояние критично да преосмислят случващото се с тях и доброволно да предприемат лечение. Преминаването през този мъчителен за близките и самите пациенти процес на оказване на принуда, обаче, често се оказва ключов за предизвикването на промяна в начина, по който се боледува - от отричане, към приемане на болестта и необходимостта от продължаващо лечение, след овладяване на острите прояви на болестта и, в конкретния случай, на абстиненцията.

Пребиваването в терапевтична общност за достатъчно продължителен период от време (минимум 6 месеца) е единствения доказал своята ефективност метод за лечение на наркотична зависимост. Забележете, че не става въпрос за терапевтичен метод, чрез който се управлява риска, свързан със злоупотребата, какъвто е по своята същност метадоновото “лечение”. Става въпрос за лечебен метод, насочен към излекуване и радикално освобождаване от зависимостта. Лечението на тежката зависимост от психоактивни вещества предполага драстична промяна в начина на живот и обкръжението. Защото, макар и освободени от острите симптоми на абстиненцията, зависимостта остава и след приключване на първоначалния етап от лечението - спиране на употребата и детоксификация на организма, етап, който се извършва в болнична среда. След приключване на този етап, в който ролята на лекарите и медицинските интервенции е решаваща, следва етап, в който способността на зависимия да се приспособи към живот без наркотици ще бъде подлагана ежедневно на изпитания за продължителен период от време. В този етап най-голяма роля за възстановяването и и адаптацията ще има обкръжението. Терапевтичните общности предлагат обкръжение, подпомагащо възстановяването и намирането на път към нов начин на живот - живот, изпълнен със свобода.

Повече за терапевтичните общности и програми за психосоциална рехабилитация можете да научите от сайтове на организации, развиващи специализирани програми за лечение и възстановяване на пациенти, страдащи от различни форми на зависимост:

Рехабилитационни програми

http://www.solidarnost-bg.org/ - Асоциация „Солидарност“ http://www.ppsbg.org/ - Проект „Пеперуда“ София http://www.phoenixhousebg.com/ - Терапевтична общност „Феникс“ http://bilani.bg/ - Къща Билани - Терапевтична общност за психосоциална рехабилитация http://www.oktavabg.com/ - Сдружение “Октава” http://www.jiva.bg/ - Терапевтичен център “ЖИВА - насока в живота” http://www.retobulgaria.org/ - РЕТО “Надежда” http://www.solutions-centre-rousse-bulgaria.org/ - Център за консултиране и кратка терапия “Решения” - Русе http://sdrujenieizborstarazagora.blogspot.com/ - Сдружение за психосоциална рехабилитация и ресоциализация “ИЗБОР” - Стара Загора http://www.pcdon.org/ - Православен център “Свети Боян Енравота” http://www.asociacionreto.org/ - Aсоциация RETO http://www.proyectohombre.es/ - Асоциация „Проекто Омбре“ http://www.remar.org/es/ - Програма за рехабилитация “РЕМАР” http://www.betel.org/ - Betel International http://www.trempoline.be/ - Терапевтична общност „Тремполин“ – Белгия http://www.kethea.gr/ - Терапевтична общност „Кетеа“ – Гърция http://www.coolmine.ie/ - Терапевтична общност Кулмайн – Ирландия http://www.nc-renessans.com/ - Рехабилитационен център “Ренесанс”

Долечебни програми

http://initiativeforhealth.org/ - Фондация „Инициатива за здраве“ http://www.bmh-bg.org/ - Фондация „За по-добро психично здраве“ http://www.hesed.bg/ - Фондация „Здраве и социално развитие“ http://www.antidrug.hit.bg/ - Фондация „Семейство и дрога“ http://www.index-bg.org/ - Фондация „Индекс“ http://www.doseoflove.hit.bg/ - Сдружение „Доза обич“ http://antidrugbg.com/ - Сдружение „Майки срещу дрогата“ http://www.caritas-bg.org/ - Сдружение „Каритас България“ http://www.adaptation-bld.com/ - Сдружение „Адаптация“

---

Вие сте консултирани от д-р Владимир СОТИРОВ